История

Със сигурност нестинарството е една от най-интересните атракции в българските ресторанти, единствена по рода си, съществуваща от много векове само в България.

Но в 21 век ритуала е претърпял значително развитие от своето раждане.
Нестинарството- така наречено „ходене върху жар с боси крака” се е родило още преди Христа,като езически ритуал изпълняван от древните траки. С танцуване върху жарта, изпаднали в транс,те посрещали настъпващото лято, възхвалявали името на бог Слънце, който носил със себе си огъня,и го молели да ги дари със Здраве, успех и плодородие през годината. Нестинарската обредност обхващала почти цялата територия на югоизточна Тракия,като това включва България-Странджа планина(село Българи, с.Резово, с.Бродилово и др.),Турция(Бунархисар) и Гърция (Кости,Агио Яни,Ургас и др.).

След покръстването на България и приемането на християнството за официална и единствена религия, ритуала замира анатемосан от църквата, забранен като ерес.

Минават векове и хората ходещи върху жар, на които по ходилата им няма и следа от изгаряне, потънали в забрава в митовете и легендите.
През 14 век(след Христа), България е превзета от Турция и поставена под турско управление. Населението на България е било насилствено претопявано, селата и градовете опожарявани и по-късно те изчезвали. Такава е съдбата и на българското селце Българи в Странджа планина,където случайно или не се е смятало, че е столица и най-важното за нестинарите място. След като турците нападнали и разграбили с. Българи го подпалили. Една възрастна жена видяла, че заедно с къщите гори и параклиса.

Със сетни сили тя влязла боса и раздърпана, взела единствената оцеляла и недокосната от огъня икона на „Св.Константин и Св.Елена”, и я изнесла преминавайки и поклащайки се сякаш изпаднала в транс през пламтящите въглени. За изненада на хората, които я видели по нея нямало и следа от изгаряне.

От тогава нестинарството се възражда. Като покровители и па-зители на нестинарите се смятат Св.Константин и Св.Елена, като обредния ритуал се извършва основно на техния празник – 21,22 май(по старо)или на 3,4 юни(пo ново).

Поверието е че: огъня който се пали гони зли духове, болестите и нещастието, пречиства и опрощава греховете на присъства-щите на обреда, като ги прави по–силни и по–спокойни.

Нестинарите пренасят на ръце през жаравата болни,за да се излекуват,деца и млади за дълголетие.Смята се че нестинарството е Харизма, а не наследствена дарба и както нестинарите вярват ,тя сама намира избрания и достойния човек.Те казват: ”За да можеш да танцуваш върху жаравата,трябва да го искаш,за да играеш и да не се изгориш трябва да те изберат и закрилят Св.Константин и Св. Елена. Когато усетиш, че музиката те обзема, тъпана отмерва пулса ти на сърцето, усетиш,че политаш и тялото ти отмалява, и всичко около те изчезне, ти няма и да разбереш кога си започнал да танцуваш омагьосан своя древен и мистериозен танц върху искрящите въглени.”

Но в днешни времена този ритуал,не се възприема толкова като обреден танц, колкото се изпълнява главно като коронна атракция в българските заведения-в България и извън нея. И така – за да довърша своя разказ мога да кажа,че в крайна сметка, за да си нестинар където и да е, наистина трябва да го искаш и да ти е позволено да вярваш и да се молиш…